Изследванията показват, че навлизането на изкуствения интелект (AI) вече е повлияло значително на начина, по който потребителите търсят информация онлайн. Традиционните модели на поведение постепенно се променят – макар много хора все още да разчитат по навик на установени търсачки като Google, новите AI инструменти бързо навлизат в ежедневието им. Глобално се наблюдават няколко ключови тенденции: възход на гласовото и визуалното търсене, интегриране на генеративни AI (напр. чатботове) като алтернативен източник на информация, и промени в самите търсачки чрез AI‐генерирани отговори, които влияят върху това как потребителите взаимодействат с резултатите.
Дълги години потребителите изграждат устойчиви навици при търсене – например автоматично използват Google и избягват алтернативи, просто защото това им е познато и „работи“ за нуждите им. Дори когато се появяват нови опции, хората са склонни да се придържат към познатото, освен ако не видят силен стимул да променят поведението си. Появата на мощни AI инструменти през последните няколко години именно създава такъв стимул. Генеративните AI услуги като ChatGPT предлагат на потребителите бърз достъп до обобщена информация, идеи и отговори на естествен език. Много потребители споделят, че напоследък освен обичайната търсачка започват да използват и ChatGPT за някои от своите справки. В проучване от 2025 г. в САЩ 77% от хората, които ползват ChatGPT, казват, че го използват като търсачка за информация, а близо 24% признават, че вече първо се обръщат към ChatGPT вместо към Google. Тази промяна се води особено от по-младите – например 28% от поколение Z започват търсенията си директно в ChatGPT. Потребителите посочват като причина ефективността: AI може да обобщи сложна тема за секунди и изисква по-малко допълнителни кликове в сравнение с традиционното търсене. Не е изненадващо, че около една трета от анкетираните заявяват, че се доверяват на ChatGPT повече отколкото на обичайна търсачка за част от своите запитвания.
Бурното навлизане на генеративния AI като алтернатива на търсачките се илюстрира от безпрецедентния ръст на ChatGPT. Само два месеца след пускането си (в края на 2022 г.) ChatGPT достига 100 милиона активни потребители месечно – най-бързият темп на приемане на ново приложение в историята. Към средата на 2025 г. глобалната му популярност нараства дотолкова, че вече се изчислява около 9% от всички онлайн информационни запитвания в света да минават през ChatGPT. Това е впечатляващ дял за платформа, появила се едва наскоро, и показва колко бързо потребителите възприемат новия начин на търсене. Същевременно Google запазва водеща позиция (над 80% от общия обем на глобалните търсения) – мнозина продължават да използват традиционната търсачка заради доверието и навика, особено за навигационни и прости заявки. Интересна е обаче разликата между поколенията: по-младите възприемат AI инструментите много по-активно. По оценка на едно сравнение, при групата на 13–24 годишните потребители делът на търсенията, минаващи през ChatGPT, е около 17%, докато при възрастните над 65 г. този дял е едва ~5%. С други думи, глобалните тенденции сочат, че изкуственият интелект вече променя потребителското поведение, но степента на тази промяна варира според аудиторията и типа търсене.
Една от най-забележимите промени в класическите търсачки вследствие на AI е появата на автоматично генерирани AI-обобщения най-отгоре на страницата с резултати. Google започна да внедрява подобни генеративни отговори (наричани Search Generative Experience, SGE) през 2023 г. като експеримент, а към 2024 г. ги разшири в над 100 държави, обхващайки над 1 милиард потребители месечно. Тези AI блокове предоставят синтезиран отговор на зададения въпрос, генериран от големи езикови модели и подкрепен с източници от уеб. Ранните данни сочат, че когато потребителите виждат такъв обобщен отговор, това често задоволява нуждите им мигновено и намалява необходимостта да кликват поотделно множество резултати. В качествено изследване на потребители всички участници са забелязали присъствието на AI-отговори най-отгоре и споделят, че тези обобщения привличат значителна част от вниманието им, понякога елиминирайки нуждата да посещават който и да е уебсайт.
Въздействието на тази промяна расте бързо – според анализ на трафика, през март 2025 г. приблизително при 13% от търсенията в Google вече се появява AI-генериран обзор, докато в началото на същата година делът е бил около 6%. Горната графика илюстрира нарастването на този дял в периода януари – март 2025 г. Интегрирането на AI в страницата с резултати се оказва ценено от потребителите при по-сложни и многопластови въпроси – Google отчита, че хората, които ползват новите AI-обобщения, всъщност търсят повече и остават по-доволни от резултатите, като преглеждат по-голямо разнообразие от източници за да получат пълен отговор. С други думи, AI дава възможност на потребителите да задават по-дълги и комплексни въпроси, които преди биха избегнали. Представянето на директни отговори насърчава проучване в по-голяма дълбочина, но променя поведението – вместо да отварят няколко сайта и сами да синтезират информацията, все повече хора приемат синтезирания AI резултат като отправна точка. Това личи и от данните за трафика: след появата на ChatGPT и сходни инструменти през 2023 г., глобалният трафик към Google е намалял с около 7,9% на годишна база. Макар спадът да не застрашава доминацията на Google, той подсказва, че част от потребителските запитвания вече се решават по нов начин – било чрез AI отговор директно в търсачката, било в отделен AI инструмент, вместо чрез традиционно преглеждане на линкове.
Важно е да се отбележи, че AI допълва, но не изцяло замества, класическото уеб търсене. Самите потребители често комбинират двата подхода – например използват ChatGPT за бърз начален отговор или обобщение, но след това прибягват до стандартната търсачка, за да проверят фактите, да видят различни мнения или да намерят официални източници. Експертни наблюдения също подчертават, че дългогодишно изгражданите навици няма да изчезнат мигновено – мнозина продължават „по инерция“ да започват с Google, особено за ежедневни и прости търсения. AI инструментите обаче вече са спечелили място в поведението на значима част от аудиторията, предлагайки нов тип интерактивно, разговорно търсене.
Друга съществена глобална промяна, задвижвана от AI, е възходът на гласовото и визуалното търсене. Благодарение на напредъка в разпознаването на говор и изображения (всичко това подсилено от AI алгоритми), потребителите вече търсят информация по съвсем различен начин, отколкото преди десетилетие. Гласовите асистенти (като Siri, Google Assistant, Alexa) направиха възможно хората да задават устно своите заявки – често във формата на разговорни, пълни въпроси, вместо кратки текстови ключови думи. Това промени поведението, особено при мобилните устройства и в домашна среда. По последни данни около 27% от глобалните онлайн потребители редовно използват гласово търсене на своите смартфони. В някои демографски групи този дял е още по-висок – например над 50% от тийнейджърите в САЩ докладват ежедневна употреба на гласово търсене. Гласовите заявки обикновено са по-дълги и формулирани като въпроси (започващи с „как“, „колко“, „къде“), което накара търсачките да се адаптират и да разчитат на natural language processing технологии, за да разбират намерението на потребителя. AI помага и в това – още през 2019 г. Google внедри моделите BERT, които разбират контекста на думите в изречението, а по-късно и други подобрения, така че днес търсачката много по-добре интерпретира разговорните, дълги заявки. Резултатът е, че хората се чувстват по-уверени да „питат“ търсачката сложни въпроси на естествен език, дори с глас, очаквайки тя да разбере смисъла.
Паралелно с това визуалното търсене набира скорост. Инструменти като Google Lens позволяват на потребителя да направи снимка или да използва съществуващо изображение, за да потърси информация, свързана с него – било то разпознаване на обект, превод на текст от картинка или намиране на продукт по снимка. Тази форма на търсене директно адресира случаи, когато потребителят не знае (или не иска) да формулира текстово описание. Вместо да се чуди „как се нарича това цвете?“, човек може просто да го снима и да получи отговор. Изкуственият интелект за компютърно зрение прави това възможно, като анализира образа и го съпоставя с огромни набори от данни. Данните показват, че визуалното търсене вече е масово явление: само през Google Lens се обработват над 20 милиарда визуални търсения всеки месец по целия свят. Това го прави един от най-бързо растящите типове заявки. Потребителите все по-често се възползват от тази възможност при пазаруване – например около 1/4 от визуалните търсения имат търговска цел (продукти, цени, ревюта). Компании като Google дори експериментират с функции като „Circle to Search“, която позволява на потребителя да маркира с кръг част от изображение или видео на екрана си (например докато разглежда социални мрежи) и директно да потърси визуално информация за маркираното. Тази безшевна интеграция на търсенето в различни контексти е още една промяна в поведението – границата между „скролване“ и „търсене“ се размива, защото AI предоставя способността да търсим това, което виждаме, без дори да напускаме текущото приложение.
Гласовото и визуалното търсене допринасят за това интернет търсенето да стане по-интуитивно и достъпно. В глобален мащаб все повече потребители, включително такива с езикови или грамотностни бариери, намират информация чрез тези AI-подпомогнати методи. Тенденцията е търсачките да се превръщат в универсални асистенти – да могат да „разберат“ потребителя независимо дали той пише, говори или показва нещо. Така AI не само промени поведението ни, но и разшири кръга от ситуации, в които въобще извършваме търсене.
Наличните изследвания и данни очертават ясен извод: изкуственият интелект преобразява потребителското поведение при търсене в интернет в глобален мащаб. Само допреди няколко години основният модел беше въвеждане на кратки текстови думи в търсачката и преглеждане на няколко линка. Днес потребителят разполага с множество нови подходи – може да попита директно интелигентен чатбот и да получи изчерпателен отговор в разговорна форма, може да говори на телефона си или да снима обекта от интерес. Търсачките от своя страна се стремят да предоставят отговори, още преди потребителят да е кликнал – чрез AI обобщения и интерактивни резултати. Глобалните промени се усещат във всички възрастови групи и региони, макар да са най-отчетливи при по-младите цифрово грамотни потребители.
Важно е, че макар AI да не е елиминирал нуждата от традиционно търсене, той допълни и обогати начина, по който търсим и намираме информация. Потребителите печелят време и удобство – AI поема част от когнитивното натоварване, като формулира заявки, отсява нерелевантното, обобщава множеството източници и дори персонализира резултатите според контекста. Същевременно, пред тях стои и предизвикателството да оценяват критично AI-генерираните отговори и да ги сверяват с надеждни източници, когато е необходимо. Настоящият аналитичен преглед на научни публикации, индустриални доклади и статистически данни показва, че ерата на изкуствения интелект е довела до по-разнообразно, разговорно и мултимодално търсене. Тези тенденции вероятно ще продължат, тъй като AI технологиите се усъвършенстват, а потребителите по цял свят привикват към новите, по-интелигентни начини за достъп до информация онлайн.
